BNEWS

Аз съм единственият консерватор, който все още не е обявил позицията си по предстоящия във Великобритания референдум и вероятно ще го направя другата седмица. Това съобщи заместник-председателят на Европейските консерватори и реформисти Джефри Ван Орден по време на конференция в Европейския парламент, организирана от българския евродепутат Николай Бареков на тема: „Възможните последици от Брекзит върху българската икономика и българската работна сила“. В дискусията взеха участие 30 български студенти от Университета за национално и световно стопанство, които са на посещение в Европарламента в Брюксел по покана на Николай Бареков.

Специалният гост на конференцията Джефри Ван Орден бе представен пред студентите от българския евродепутат, който го определи като бележит европейски политик, най-познатата фигура от Европейския парламент в българското общество, докладчик два мандата за България по време на предприсъединителния процес. По време на конференцията британският политик изнесе блестяща реч и отговори на множество въпроси на студентите.

Джефри Ван Орден не пропусна да благодари на Бареков за поканата и подчерта, че българският представител в ЕП е много успешен евродепутат,  който работи здраво и е отличен защитник на българските интереси в Брюксел.

„Сърцето ми казва да напуснем, но главата казва, че има поне две причини, поради които не трябва да прибързваме“, отговори Ван Орден на въпрос на студентка за личната му позиция в референдума за излизането на Великобритания от Европейския съюз. „Една от тях е, че ако напуснем, няма да имаме контрол върху страни като Франция, които биха желали да накърнят някои аспекти от британската икономика. Ще има опит да въведат правила в икономиката, които ще затруднят работата на Лондонското Сити“, смята Ван Орден. По думите му при евентуално излизане от ЕС Великобритания няма да има контрол върху много от нещата, които се случват.

„Ние имаме много чуждестранни инвеститори във Великобритания. Те идват поради благоприятната данъчна система и защото имат достъп до свободния пазар от 5 млн. души. Никой от нашите чуждестранни партньори, от нашите съюзници по света – Индия, Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Канада - никой не ни каза: „Моля ви се напуснете ЕС“. Всички казват „Моля ви се останете“ по чисто егоистични причини, защото искат да ги представляваме в ЕС и да защитаваме и техните интереси“, поясни британският политик и разказа, че в момента един от отраслите в промишлеността на страната му - автомобилостроенето - е изцяло в чужди ръце.

„Това са причините – аз съм разкъсан от вътрешни борби в последните седмици, но ще трябва да намеря отговор за себе си. Моят премиер Дейвид Камерън, когото много уважавам, настоява да останем, но ако Великобритания реши да остане – аз смятам, че това трябва да стане на отворен принцип, като вече сме си маркирали областите, в които се отделяме и по които сме различни - ние не сме в Еврозоната, не сме в Шенген, няма да се включим в обща армия на ЕС, ние сме против допълнителна политическа интеграция и все по-тесен Съюз - вече сме извън тези неща. Така че виждам една сфера на британска изключителност и продължаващи реформи, в случай че останем“, обясни Ван Орден.

Калина Иванова – магистър по Международни отношения в УНСС попита защо Великобритания бяга от политиката на  консервативната партия от времето на Маргарет Тачър, която винаги е застъпвала това Великобритания да има близки отношения с ЕС и да поддържа специалните си отношения със САЩ.

„Много добре познавах Маргарет Тачър, бяхме близки и имаше голяма емпатия между нас. На последния референдум през 75-та година тя беше „за“ членство в ЕС, но от тогава ЕС страшно много се промени. И с течение на времето тя ставаше все по-разочарована, от ЕС и чувстваше, че сме подвели нашите хора. Ако беше жива днес вероятно щеше да поведе кампанията за излизане“, обясни Ван Орден.

„Уча политически науки и често мои преподаватели казват, че няма конкретни законови регламенти за излизане от съюза. Вярно ли е това?“, обърна се младо момиче към британския евродепутат.

„Не е вярно. Тук опираме до член 50 от договора за ЕС – ако държава-членка желае да напусне ЕС, може по силата на чл. 50 да подаде заявление. Процедурата е описана в този член. Но това не е от полза за самата държава, защото тогава останалите страни-членки решават какви ще са условията по излизане и въпросната държава не участва в дискусията“, обясни Ван Орден.

Друг студент зададе въпрос дали евентуално излизане на Великобритания от ЕС няма да навреди и на британския народ. „Наскоро четох доклад, от който разбрах, че основните търговски отношения на Великобритания са с европейски държави. Това не означава ли, че при евентуален Брекзит и вие ще бъдете потърпевши?“, попита Кристиян.

„47% от търговията ни се извършва с други европейски държави, но някои могат да кажат, че Европа запада, растежът е в Азия, Африка, и може би трябва да инвестираме в търговски отношения с тези държави. Но да, Вие сте прав – това е ключовият аргумент. Много хора ще кажат, че ако излезем, това ще е още един удар за нашата икономика, за Еврозоната и цялата европейска икономика и сега не е време за нова криза“, обясни Ван Орден. Той допълни, че проблемът е и политически, тъй като, ако цялото Обединено кралство гласува да излезе от ЕС, това ще означава нов референдум в Шотландия на националистическата партия за излизане на Шотландия от Великобритания. „Този този политически риск е налице“, предупреди Ван Орден.

В началото на конференцията британският евродепутат направи задълбочен анализ на причините и последиците от евентуален Брекзит, като обясни на студентите какви са мотивите и на двете кампании в референдума - тази за напускане на ЕС и тази за оставане в Съюза. Ван Орден посочи, че двете основни теми в референдума са икономическите аспекти и миграцията. Според него към момента Великобритания е разделена 50 на 50 - на защитници и противници на Брекзит. Евродепутатът е на мнение, че крайният резултат от референдума зависи много от това колко хора ще излязат да гласуват. „Тези, които желаят Обединеното кралство да излезе от ЕС, наистина ще излязат и ще гласуват, но тези, които искат да остане в ЕС - много от тях не са ентусиазирани да отидат да гласуват“, обясни британският политик.

Ван Орден посочи, че според данните към момента 65 хиляди българи живеят във Великобритания, като 80% от тях работят. „Смятаме, че те идват във Великобритания, защото там има работа, а те искат да работят. Разликата в заплащането също има значение. Минималното възнаграждение във Великобритания е около 3,5 пъти по-голямо отколкото в България. Освен това там българите получават безплатен достъп до здравеопазване, помощи за децата и много други помощи. Ако си семеен с две деца може да взимаш 28 хиляди британски лири на година само от помощи. Това са много пари в България“, коментира евродепутатът. По думите му обаче българите в Испания, Италия и Германия са много повече, отколкото във Великобритания. „Много българи учат и пътуват в чужбина, но вашата държава се нуждае от вас, да се върнете там. Само така може да се стигне до промяна и реформи в България. Трябва да се гордеете с държавата си, но все още много неща трябва да се случат там“, посочи Джефри Ван Орден.

„Радвам се, че се запознах с всички вас. Желая ви успех и ако мога да помогна с нещо, ще се постарая да го направя. Ще продължавам да следя от близо България“, каза в заключение британският политик.

От своя страна Николай Бареков подчерта, че за първи път чува толкова подробен и задълбочен анализ за Брекзит. Той заяви, че за него като български евродепутат не е безразлична съдбата на тези млади българи, които отиват във Великобритания да учат висше образование в едни от най-добрите университети и си пожела след като завършват, те да се връщат в България, а българската икономика да може да им плаща добри заплати.

Председателят на младежката организация на ББЦ Никола Митев направи исторически преглед на членството на Обединеното кралство в ЕС, както и на мотивите и евентуалните последици от Брекзит. Той припомни, че само две години след влизането си в Съюза, Великобритания провежда първия референдум за излизане и предупреди, че резултатът от референдума, който сега предстои във Великобритания, може да промени изцяло историята на Европа и на политиката, която държавите на най-стария континент формират вече в продължение на над 70 години.

„Трябва да е категорично ясно, че Европейският съюз е възможно да съществува и да влияе единствено, ако може да се похвали с Великобритания като страна-член перла в короната на членовете“, смята Митев. По думите му Европа и Великобритания са скачени съдове, Великобритания е от стратегическа важност за икономиката и неслучайно общото твърдение е, че при преобладаващ отговор „ДА“ на въпроса за излизането от ЕС, съюзът ще приключи своето съществуване в този си вид.

„Инициирането на подобен референдум от една от най-силните държави в общността е ясен и еднозначен сигнал, че ако ЕС иска да продължи своя път на развитие и да отговори на предизвикателствата на времето, трябва да предприеме кардинални промени в политиките си“, подчерта председателят на МББЦ.