BNEWS

В област Силистра се намира около 2,3% от обработваемата земеделска площ на България.

Нищо чудно, че в региона има 3 професионални гимназии по селско стопанство. Една от тях е Професионалната земеделска гимназия „Добруджа“, която има 106-годишна история в обучението на кадри.

Днес в нея се обучават 96 ученици в дневна форма, а 227 – в задочна.

Специалностите, по които се подготвят бъдещите фермери, са „Механизация на селското стопанство“, „Трайни насаждения“ и „Растителна защита“, разказва директорът инж. Лиляна Тодорова.

„Причината да имаме толкова голям брой ученици в задочна форма е, че училището ни дава шанс на хора, които поради различни причини рано са отпаднали от образователната система. При нас те имат възможност да  получат професионално образование и квалификационна степен“, пояснява директорът. Друга част от учениците вече имат собствен бизнес, но нямат необходимата подготовка, за да го ръководят вещо. Задочна форма на подготовка избират и... жени. Създали семейства, родили деца, днес те търсят възможност и за личностна реализация.

Поради тези причини в ПЗГ „Добруджа“ можете да срещнете ученици на възраст между 17 и 40 години.

Заедно с тях за бъдещата си реализация се подготвят и младите хора в редовна форма на обучение. Още в XII клас мнозина кандидатстват по европейските програми в областта на земеделието. Най-голям шанс те имат по мярка „Млад фермер“. В тяхна полза работи фактът, че живеят в Добруджа – регион, в който се развива модерно селско стопанство, където има мощни земеделски кооперации и високотехнологичен машинен парк, а всичко това изисква добре подготвени, можещи и знаещи кадри, казва инж. Лиляна Тодорова.

Но тази подготовка не би била възможна без шанса още от ученическата скамейка да се работи в реална работна среда. Както се казва, веднага да изпробваш теоретичните си познания на полето.

Затова и професионалната гимназия има много тесни връзки с десетки земеделски кооперации – естествена симбиоза между бизнес и образование.

Производствената и част от учебната практика се извеждат в реална работна среда съвместно с нашите партньори. По този начин те избират своите бъдещи кадри, участват в комисиите за придобиване на професионална квалификация, а на най-добрите отпускат стипендии.

ПГЗ „Добруджа“ притежава  2052 декара земя. На тях основно се отглежда пшеница и слънчоглед.

По друг начин стоят нещата с царевицата, защото площите от тази култура се освобождават, когато учебната година е вече в разгара си. През 2014 г. младите земеделци и техните преподаватели са получили средно по 600 кг от декар пшеница и 340 кг слънчоглед. Средствата от реализираната продукция се влагат в модернизирането на учебната и производствената база, в подобряване на условията на живот в общежитието и в намаляване на личните разходи на учениците.

Благодарение на отгледаната продукция общежитието, храната и транспортът за тях са безплатни.

Затова ПГЗ „Добруджа“ е големият шанс на всеки млад човек, включително и от социално слаби семейства. „Немалка част от учениците ни просто нямаше да продължат образованието си, защото не е тайна, че много семейства днес нямат възможност да изпратят на училище децата си, още повече в областния град“, казва инж. Тодорова.

За да може непрекъснато да се развива, гимназията не спира и с писането на проекти. През 2012 –2013 г. тя печели и изпълнява такива по програмата за модернизация на професионалното образование. Това позволява да се купи модерен трактор с целия му прилежащ инвентар. Машината веднага влиза в действие не само за обработване на земеделските площи на училището, но и за обучението на бъдещите фермери. „Истината е, че днес много рядко в земеделските кооперации в Добруджа могат да се срещнат стари машини. Работи се с изцяло компютризирана и на много сложно технологично ниво земеделска техника и инвентар, изискващ съответно и добре подготвени хора“, казва инж. Тодорова.

Слънчогледът и пшеницата не растат на паветата

Проектът „Ученически практики“ е изключително полезен за младите хора, които търсят и бърза реализация на пазара на труда. Параметрите му обаче невинаги са съобразени със спецификата на отделните видове училища.

Специално в областта на селското стопанство проблемът е в това, че при 240 часа практика часовете за работа с ментора са едва 9. През останалото време младите хора не могат да бъдат оставени сами да работят със скъпоструваща техника, казва инж. Лиляна Тодорова.

Според нея предвидените часове за работа на наставниците със стажантите трябва да се увеличат. Истината е, че в момента земеделските кооперации участват в проекта само на добра воля. Трябва да се помисли и за работодателя, който поема немалко отговорности за обучението на младите хора и тяхната сигурност.

Другият проблем на „Ученически практики“ е, че не са предвидени пари за командировъчни. На всички е ясно, че пшеница, слънчоглед и царевица не се сеят по улиците и площадите. Стажантите са разпръснати в цялата област и за да бъдат под контрола на наблюдаващия учител, той трябва да пътува за собствена сметка.

Не е помислено и за работното облекло. Ако в някои професионални направления такова не е задължително, то в земеделието не е така. Не се ли променят тези неща, мнозина работодатели ще се откажат от участие в „Ученически практики“, казва инж. Тодорова.

През последните години с помощта на европейските програми в Силистренска област се създадоха много нови трайни насаждения. ПЗГ „Добруджа“ предлага и възможност за подготовка по овощарство. Биологичното земеделие също изисква подготвени хора, затова има възможност тайните му да се овладяват още от ученическата скамейка. Нищо че поне засега биоземеделието трудно реализира своята продукция, а добивите му са десетократно по-ниски, което означава много труд без гарантирана реализация.

10 човека на възраст между 30 – 45 години са поискали досега да валидират знания и умения, придобити по неформален път, в ПГЗ „Добруджа“.

За съжаление, председателите на кооперациите все още рядко обръщат внимание на това какви  хора наемат на работа, имат ли съответния образователен ценз. Достатъчно е да имат документ, че са изкарали курсове за работа със земеделска техника, в рамките на 100 – 150 часа, за да ги назначат на работа. Затова може би няма и необходимият интерес към валидирането. За щастие, все повече млади хора разбират, че за да кандидатстват по европейските програми, трябва да имат подходящо образование, споделя инж. Лиляна Тодорова.