BNEWS

Център за работа с ученици и учители създава Физическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Това е една от инициативите на академичното ръководство с цел връщането на интереса към физиката сред децата и за усъвършенстване на техните учители. „Със средства на фондацията на бивши възпитаници на Факултета се подготвя модерна мултимедийна класна стая. В едната й част ще се преподава определен урок, а след това в другата децата ще направят лабораторни упражнения и опити по темата“, коментира за „Аз Буки“ деканът на Факултета проф. д.ф.н. Александър Драйшу. Той се надява проектът да бъде финализиран тази пролет. „Идеята е децата да бъдат провокирани не да трупат фундаментални знания, а да се събуди техният интерес към търсене на отговори в областта на физиката. Защото задаването на въпроси и любопитството движи и науката напред“, добавя професорът.

По думите на декана сега със страшна сила в образованието се връща проблемът с това, че учители стават далеч не най-мотивираните хора. „Имаме голям грях към преподавателите педагози.

От мое време на методиците по преподаване по физика се гледаше като на колеги, които искат да минат по-леко и няма да стават учени. Сега това си отмъщава със страшна сила“, обяснява той. Затова сега във Факултета полагат усилия онези, които завършват или се връщат за следдипломна квалификация, да бъдат възможно най-добре подготвени и мотивирани да преподават физиката по нов, атрактивен, разбираем и увличащ начин. Учители, които могат да обяснят даден физичен закон не сухо, с една формула, а да го разкажат чрез житейски примери или прост опит. По думите му има интерес към получаването на педагогическа квалификация и всяка година 10 - 15 души преминават следдипломна квалификация. „Имаме немалко студенти от различни специалности, които взимат и такава квалификация. И това идва с осъзнаването, че преподавателят в училище има все пак доста добра перспектива за прилично работно място“, споделя той.

Проф. Драйшу отбелязва и един феномен относно отлива от физиката и другите природни науки.

„Има статистика, която посочва голямо участие на децата на различни равнища на олимпиади по физика до VII клас, след което идва сривът. До VII клас в училище се изучава интегрираният предмет „Човек и природа“, а след това започва отделното изучава на физика, химия и т.н. Там се случва нещо и се къса връзката. И е напълно възможно тези предмети да не се преподават от физиците по най-атрактивния начин. Втората възможност е просто много преподаватели да водят тези часове, за да направят необходимия си годишен хорариум. И разбираемо да не се справят така добре, както с предметите, по които са тесни специалисти“, обяснява деканът на Физическия факултет. Според него самите академични преподаватели още от докторанти трябва да отидат в училищата с публични лекции, които да върнат здравото любопитство, че във физиката има нещо интересно.

Но от Факултета правят и друго - през 2013 г. правят лекторат за учители на общата тема нанотехнологии. „В рамките на няколко дни те имаха интензивни лекции сутрин и практикуми по групи следобед. Искаме да го повторим“, казва проф. Драйшу. Сега се обмисля провеждането на подобен лекторат по фотоника през юли тази година във връзка с Годината на светлината. „Пари не искаме - очакваме подкрепата на МОН, за да бъдат командировани преподаватели от страната. Подобни подходи работят в други европейски страни“, заявява деканът. 

Той се надява тези мерки да допринесат за запълване на дупката средно - висше образование и за създаването на повече и по-мотивирани учители. „Когато тези две неща станат, ще имаме повече кандидати и ще можем да вземем от тях по-добрите“, разсъждава проф. Драйшу. И добавя, че в момента основните им проблеми са относително малкият брой кандидат-студенти и бариерата, която те срещат в I курс. Затова във Физическия факултет от години е въведен лекционният факултативен курс „Основни понятия в механиката“, чрез който се прави преглед на училищната физика и математика и се помага на първокурсниците за базовия курс „Механика“.

През новата академична година във Физическия факултет са приети 93-има студенти, плюс 4 по обмен с чужди партньори.

Това е срив с около 25% в сравнение с миналата учебна година, който съвпада и с един от демографските минимуми през последните 25 години, но отразява и общия отлив от точните науки не само у нас, но и в Европа. Във Факултета се обучават общо 501 български студенти. През ноември са връчени 140 дипломи. „Имаме обаче гигантски загуби - при нас има около 30 - 35 %, които не успяват да се справят с високите критерии и напускат. А това са изгубени средства, вложени в обучението им няколко курса“, казва още проф. Драйшу.

От години във Факултета стои и проблемът с големия брой пенсиониращи се преподаватели. Затова се предприемат мерки. „Ние сме единственият факултет в СУ, който не подкрепя продължаването на трудовите договори на колеги, които се пенсионират. Искаме да дадем път на младите и,слава Богу, има интерес и млади колеги, които да правят академична кариера“, казва деканът.

Едно към Едно

 Проф. д.ф.н. Александър Драйшу, декан на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“:

 Оставам оптимист, тъй като въпреки ситуацията, в която са поставени нашите колеги, те продължават да работят. Не мога да не отбележа, че тази година Физическият факултет е водещ по научна продукция. Този хъс у колегите не е убит. Успяваме да задържим на преподавателски позиции и млади хора, които имат желание да бъдат преподаватели.

Но е време държавата да си подреди приоритетите. Първо да се преосмислят коефициентите за различните професионални направления, по които се формира издръжката на един студент. Промяната в приоритетното финансиране трябва да започне от там. Защото сега коефициентът за физическите науки например е в пъти по-нисък от тези за танцово и музикално изкуство и спорт.

Финасирането на висшите учебни заведения трябва да е с акцент върху качеството, а не на калпак студент. А в момента това може да стане единствено на база на рейтинговата система.